*адвокат Петър Петров, народен представител от Възраждане в 47 и 48 Народно събрание
Демографската катастрофа през последните 30 години доведе дотам, че понастоящем населението на България е съсредоточено предимно в няколко от най-големите областни центрове, а 1/3 от него – в столицата София. Малките населени места и по-бедните общини се обезлюдяват. Фрапантно е безхаберието на държавната и местната власт и тяхното нежелание да запазят качество на трите основополагащи за нашата държава социални услуги, като здравеопазване, образование, сигурност и обществен ред.
Едно ярко проявление на това безхаберие е липсата на аптеки, които да работят през цялото денонощие в общинските центрове и в някои от големите областни градове. Достъпността на аптечната мрежа обаче не е на еднакво добро ниво в страната, нито разпределението на аптеките е пък равномерно в различните региони. След като отдавна вече няма държавни аптеки, разбираемо е частната аптечна мрежа да бъде изграждана и съсредоточавана там, където може да бъде търсена търговска печалба, а именно – предимно в големите градове, които са областни центрове. Затова и в областните центрове, където живее преобладаващата част от населението на България – София, Пловдив и Варна, има денонощно работещи аптеки. Но в Северозапада, например в Монтана и Видин няма денонощно работеща аптека. Това значи, че населението в цели области няма откъде да си закупи лекарства при необходимост през нощта, ако се наложи.
Според параграф 1, т.9, буква „з“ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, аптеките са обекти с обществено предназначение. Но за съжаление никъде в закона досега не им е даден статут на обществено ВАЖНИ обекти. Затова е налице и липсата на денонощно работещи аптеки в общинските центрове, които да обслужват жителите на общината в тъмната част на денонощието.
Важно е да се отбележи, че министерството на здравеопазването провежда лекарствената политика. Но очевидно не се взема предвид обстоятелството, че една част от застаряващото и все повече боледуващо население няма достъп до аптеки нощем.
Освен това като вследствие от незаинтерсоваността на държавната власт вече три десетилетия, нормативната подзаконова база не съдържа прецизна регулация на денонощните аптеки, нито задължение за наличие на такава в общински център или поне на минимален брой население на дадена територия от страната. Единствено в чл.31, ал.1 от Наредба No.28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти се посочва, че Работното време на аптеката, както работното време и адресът на най-близката денонощна аптека се обявяват чрез подходящо оформена табела. Ако няма денонощна аптека, се обявява аптеката, която е с най-дълго работно време. Тоест само в тези две изречения е засегната бегло темата за денонощно работеща аптека, и то евентуално, ако въобще има такава.
Считам, че невъзможността за обезпечаване на достъп на една голяма част от българското население до лекарства през цялото денонощие, особено при спешни случаи е огромен проблем. Според мен следва да се обезпечи от страна на държавата задължително да работи денонощно поне една аптека във всяка община, или поне на принципа на определен брой население. Ако това се случи, ще се даде възможност на хората да имат достъп до лекарства, а от друга страна, при наличие на задължително работещи аптеки по закон, то и фармацията ще привлича повече млади хора към тази професия, тъй като те ще има по-голяма сигурност за такива работни места.
Затова на 19.12.2022г. зададох устен въпрос към служебния министър на здравеопазването с такова искане, като очаквам отговор от него по време на следващия редовен парламентарен контрол.