В центъра на град Монтана, на ул.“Камен Цанов“ на ъгъла с ул.“Веренишка“ се намира сградата на т.нар. „Старата баня“, известна сред местната общественост и като „Римската баня“, поради обстоятелството, че според специалисти на дълбочина около метър-метър и половина късните масивни стени на банята стъпват върху предходни останки от основи на сграда от римския исторически период. Не е ясно дали още тогава тя също е била баня, но при направените проучвания при строежа на съседната сграда е открит довеждащият водопровод, който идва от канала, наречен „Извора“. Този водопровод е разположен на дълбочина около три метра и е от римската епоха. Освен това, по подобие на римските сгради там е имало и подово отопление, като пода е близо метър над сегашните основи.
Това, което е достигнало до наше време като градеж, е било извършено от турското население през 16-ти век, поради което понякога е наричана сред жителите на града и като „Турската баня“. Забележителното е, че за построяването на тази светска баня по онова време са били използвани строителни материали от разположената наблизо антична римска крепост „Монтанензиум“ на хълма Калето. При бегъл оглед се разпознават стандартните тухли и мраморни елементи, разположени в основата на банята.
За нея Иван Басанович пише през 1891 година следното: „ В Кутловица е останала една прекрасна баня още от римско време, която, макар и полуразрушена, може с малко разноски да се поправи.“
Досега банята не е проучвана от археолози. През 1959 г. специалисти от местния регионален исторически музей са правили разкопки около нея. Част от терена на банята впоследствие обаче постепенно бива застроен и цялостно археологическо проучване вече е невъзможно. Названието на този обект и неговото точно време на застрояване са неизвестни.
От неизвестен автор има проучване, което е и недовършено. Той е написал, че останките се намират на ул.“Веренишка“. Обемът е десет метра дължина, седем метра ширина, четири метра височина: „На дълбочина около един метър от нивото на терена има разкрити основни зидове от каменна зидария на хоросанов разтвор. Зидарията е изпълнена от големи речни и ломени камъни. На някои места са запазени части от канали. Тези зидове са вероятно римски. Тук между I и III век е бил разположен римски гарнизон (лагер). Намерени са и монети в самата постройка от същото време. Върху тези основи по-късно, през турското владичество у нас, е била изградена турска баня. От нея са запазени зидовете и част от куполите. Тя е изградена от тухли на хоросанов разтвор. Състои се от 5 помещения, 4 от които са покрити с куполи, а едно от тях – с масивен цилиндричен свод. Куполите имат в горната си част интересни звездообразни отдушници. Запазени са частично и няколко прозорчета с богато профилирани рамки. Запазена е и част от мазилката.“
Следващото проучване е от А. Ангелов през 1974, запазено в архива на НИПК – София. В неговото проучване има доста описание като архитектура, но най-важното е: Открити са доказателства за наличието на хипокаустна инсталация в банята. Източникът на захранване на банята се предполага че е бил един извор, намиращ се в подножието на хълма край селището и недалеч от банята. През 80-те години на XX век архитект М.Харбова е съставила план на разпределението на помещенията в обекта. Разликите между неподписалия се автор и тези на Харбова са очевидни. Първият автор казва че са 5 помещения, Харбова – седем. Несъответствия има и за наличието на входовете.
Сградата се намира в поземлен имот с кадастрален идентификатор 48489.8.176, който е държавна публична собственост, вид територия Урбанизирана, НТП За археологически паметник на културата, площ 181 кв. м, стар номер 989, квартал 160, парцел XVII, при заповед за одобрение на КККР № РД-18-29/05.04.2006 г. на ИД НА АГГК. Самата сграда не е била нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри. Сградата е собственост на Община Монтана, която я стопанисва чрез Регионалния исторически музей. В момента – 18.01.2023г. е запазена около една трета от тази древна постройка и видимо не личат някакви действия на стопанисване – дворът е непочистен от поникнали храсти, имотът е ограден с метална ограда, пред която е разположена вендинг-машина и информационни търговски табели. Имало е и осветление, насочено към сградата, което обаче понастоящем не работи от много време.
По оскъдна информация от медиите, проучвания и консервация на тази сграда никога не са правени, а по оскъдна информация от медиите, е било извършено козметично почистване в имота през 2006г. Сградата в момента е в аварийно състояние и според нас, ако не бъде извършена своевременна консервация и укрепване, е застрашена от самосрутване. Ако това се случи, ще бъдат заличени и автентичните осемстенни звезди, разположени по купола на сградата.
По актуална информация от регистрите на НКЦ от 2006г. насам, достъпни на уебсайта на министерството на културата, тази сграда не е получила статут на недвижима културна ценност с национално значение, тъй като тя не присъства в публичния регистър на обектите – национално културно наследство. Единствената достъпна информация, с която успях да се сдобия, е че през 1964г. в ДВ брой 100/18.12.1964г. сградата е била тогава архитектурно-строителен обект с общинска собственост.
Това нейно положение наред с неизвършването на някакви действия от страна на Община Монтана поставя под опасност нейното опазване и създава опасност от самосрутване. На следващо място, освен, че държавата е задължена по Закона за културното наследство да го опазва и да следи за правилното му стопанисване от неговите собственици, то опазването и правилното стопанисване на такива недвижими културни ценности има по правило важна роля за развитието на туризма в съответния регион, като примерите в това отношение в България са десетки. Това важи в особено голяма сила за региона на Монтана, където има доста на брой древноримски забележителности, а тъй като районът е най-бедният в Европейския съюз, привличането на туристи е полезно за местната икономика. Ние вярваме, че Община Монтана би могла да привлича и повече приходи от сега събираната такса тротоарно право за поставената там кафе-машина.
Затова зададох въпрос на 13.01.2023г. към служебния министър на културата проф. Велислав Минеков, какви са възможностите от страна на Министерството на културата за включването на т.нар. Старата баня в град Монтана в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности по смисъла на чл. 59, ал. 4 от ЗКН и какво е необходимо да бъде сторено в тази насока?
МОЙ ВЪПРОС: Уважаеми господин Министър, това, което виждате на снимката е сградата на така наречената Старата баня в Монтана. Този постройка води началото си от римския период така, както е открит и водопровод от тази епоха, водещ към нея – тогава е имало и подово отопление, а настоящият градеж е бил извършен през XVI век от тогавашното турско население в района, поради което сред част от местното население е известна и като „Турската баня“.
Тази постройка, за съжаление, не е част от Регистъра на недвижимите културни ценности. Понастоящем се стопанисва от община Монтана чрез Регионалния исторически музей. Имам притеснения относно начина, по който се стопанисва, тъй като за последните 15 години не виждам нещо да е правено, а именно: оставена е на ерозионното действие на климатичните условия, като е запазена една трета от сградата; дворът е непочистен; самата сграда просто е оградена и пред нея има вендинг кафемашина.
Доказателство за якостта на римските стени и на този градеж е обстоятелството, че сградата здраво служи като ограда на съседния частен недвижим имот – на съседната жилищна кооперация. Даже, доколкото виждам, тук има вход към нея. Аз, ако съм на мястото на съседите, ще сложа една табела, ще пусна такса пет лева и от съседния имот хората да могат поне да виждат и да влизат в тази местна архитектурна забележителност.
Уважаеми господин Министър, считам, че опазването на националното културно-историческо наследство би следвало да включва и мерки по опазване и съхраняване на сградите, които са останали отпреди 2000 години. Държа да отбележа, че камъните, с които е градена тази сграда през XVI век, са взети от близката древно антична крепост „Калето“, която е включена в този публичен регистър на недвижимото културно наследство и тогава възниква въпросът: защо „Калето“ е включено, а пък „Старата баня“, която е градена с тези камъни, не е включена?! Разбира се, въпросът ми е реторичен.
Ще се радвам да чуя Вашия отговор. Ще Ви предоставя съответно и снимковия материал, за да ни кажете по-скоро какво да направим и за да може да включите тази сграда в публичния регистър, с оглед нейното опазване?
ОТГОВОР НА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ: Уважаеми господин Петров, това, което съм приготвил ще го съкратя. Първо, ще започна с това, че наистина това, което видяхме и което сте видели и Вие, е ужасяващо.
Все пак сградата на „Старата баня“ е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата от епохата на Възраждането с предварителна категория „местно значение“.
Съгласно Закона за културното наследство и Наредба № 3 от 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, предоставянето на окончателен статут на недвижима културна ценност, се предхожда от заключителна оценка. Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение до министъра на културата за изготвяне на заключителна оценка за предоставянето или актуализирането на статут на недвижимите културни ценности. Предложението се подава чрез Националния институт за недвижимо културно наследство или чрез съответния Регионален инспекторат за опазване на културното наследство до Министерство на културата. Заявленията се подават по образец съгласно Приложение № 1 от посочената наредба.
Заключителната оценка се изготвя от Национален институт за недвижимо културно наследство или във взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, след което директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство внася в Министерство на културата предложение за разглеждане на статута на обекта от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Въз основа на взетите решения от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности се съставя Протокол. След утвърждаване на Протокола се издава заповед за предоставяне на окончателен статут на обекти и за вписването им в публичния регистър към Националния институт за недвижимо културно наследство, чрез който се осъществява и достъпът до тях.
Министерството на културата ежегодно предоставя целева подкрепа за дейности по опазване, представяне, консервация и реставрация на обекти със статут на недвижими културни ценности по Програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Общини, музеи и собственици или ведомства и организации с предоставено право на управление могат да кандидатстват за финансиране по Програмата.
Следва да се има предвид, че предстои изменение и актуализация на правилата, които ще бъдат публикувани на същото място.
И последно, господин Петров. Приготвяме (сега имаме сериозни намерения – работихме и през трите мандата за това), изменение и допълнение на Закона за културното наследство, най-вече по отношение на недвижимо културно наследство.
Вие сам виждате безобразията, които се извършват в държавата ни. Те нямат край и са обект на постоянно нападение със съдействието и на лица, заинтересовани от обектите, но понякога и със съдействието на местна власт. Затова се надявам сда възприемете предложенията ни и да ги одобрите. Благодаря Ви.
МОЯ РЕПЛИКА: Благодаря Ви, господин Министър. Когато с Вас говорим за недвижимо културно наследство и когато Ви сезирах за безобразното състояние на крепостта „Калето“, държа все пак да кажа, че тогава общината взе мерки относно стопанисването на онзи обект. Сега на дневен ред е това, което е останало от този обект – една трета от тази постройка, която води началото си от Римската епоха и съм сигурен, че отново ще изпратите Инспектората на проверка.
Съгласен съм, че състоянието на Старата баня в Монтана е ужасяващо, но все пак, ако може нещо да направим – ние като държавни органи и като представители на обществеността, за да не погине и тази останала една трета от нея, тъй като тогава ще остане само кафемашината отпред, господин Министър.
Аз виждам, че в това състояние, в което е „Старата римска баня“, тя по-скоро прилича на къща на Хобит от едноименната кино-продукция. Ако не можем да я опазим и да я стопанисваме, то поне да не се налага да вземаме мерки в тази насока – поне да бъде използвана за такива проекти. Разбира се, това е шега.
Темата с опазването на българското национално културно-историческо наследство е доста сериозна и се надявам да направим всичко възможно и, разбира се, ще внесем такова предложение, доколкото ни е възможно. Надявам се Вие като министър да го одобрите, за да можем да опазим тези обекти, които са ни предоставени от предходните поколения, за да можем да ги предадем на бъдещите. Благодаря, господин Министър.
ДУПЛИКА НА СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ: Уважаеми господин Петров, наистина това, което показвате е ужасяващо, но това не е единствено. Държавата ни е залята с подобни проблеми. Ние не оценяваме културното си историческо наследство. Единственият начин е наистина да се извършат поправки в Закона. Аз съм проследил Закона от 2009 г. и мога да кажа – аз съм го заявявал, аз воювам с този закон. Този закон беше направен в интерес на така наречените колекционери и техните иманяри.
Още по време на миналия мандат обявихме, че създаваме специализиран състав в полицията по културно наследство. За съжаление, тази идея след мен изчезна и тази година започнахме обучение, което е един вид успех. Ние трябва да имаме такава специализирана полиция. Тя ще следи не само за иманяри. Нали не трябва да си представяте, че става дума за борба само и единствено с иманярството? Но, ето, проблемът, който предлагате, ще бъде също в ръцете на тази полиция. Тези случайно подпалвания на покриви, ще бъде също обект на тази полиция. Изобщо нещата наистина са трагични. Знаете какво се случи даже и през последните месеци, което силно ме натъжава. Благодаря Ви.
