В петък, 27.1.2023г., след двучасов дебат, на първо гласуване Народното събрание отхвърли законопроект, внесен от Демократична България и подкрепен от ПП и ДПС, за промени в Закона за защита от домашно насилие. С него, маскирани като някакви мерки против домашното насилие, бе направен опит да бъдат прокарани процедури за държавно финансиране на частни неправителствени организации (по-известни като „НПО-та“), които да предоставят платени услуги на лица, посочени като „лица в риск от домашно насилие“ и лица, пострадали от домашно насилие. Посочва се в този законопроект, че ще има ред за финансиране на НПО с правилник от министъра и е изрично посочено, че дейността им ще бъде директно финансирана със Закона за държавния бюджет.
Показателно за идеите и целите на този внесен от ДБ законопроект е обстоятелството, че в него изразите „юридически лица“ (в смисъл НПО-та, които да предоставят платени услуги), както и „специализирани услуги“ (тоест, платени услуги от НПО-та), се повтарят всеки по 14 пъти.
От страна на вносителите на законопроекта по време на дискусиите бяха давани примери за деяния, които те считат за домашно насилие, но видно от тези примери, вносителите не правят разлика между акт на домашно насилие, който се разглежда от гражданските съдилища, от една страна и престъпление по Наказателния кодекс, от друга. Така напримр в НК са налице три различни състава на престъпления по Раздел III на Глава 2 Престъпления против личността, които изрично включват деянията, за които вносителите твърдят, че целят да ги представят като актове на домашно насилие.
Несъстоятелността на така внесеният законопроект прозира в следните негови недостатъци:
– В член 1 от законопроекта се сочи, че ще се предоставят социални услуги, разбира се от НПО-та, на лица в риск от домашно насилие, но как се разбира какви са тези лица в риск? Лицата в риск са упоменати и в становището на Министерството на правосъдието – и там не се сочи кои точно са тези лица в риск. Всичко това създава възможност за злоупотреби и тенденциозни действия срещу граждани от страна на тнар. частни юридически лица, които предоставят специализирани услуги.
– В член 2 от законопроекта не се прави никакъв опит да се разшири кръгът от лицата, които да могат да се ползват от процедурите по защита по този закон, който да отразява реалната фактическа обстановка на гражданите, които страдат от актове на домашно насилие. Сегашният кръг е стеснителен за съжаление и изключва доста лица от възможността да се ползват от защита по този закон, например поради законовото изискване „споделяне на общо домакинство и общи разходи“.
– Създаденото право на малолетни лица също да сезират съда (чрез тези НПО-та, които с предложенията могагт да препращат до съда молба за защита) може да доведе до сериозни злоупотреби. Трябва да бъде посочено, че от тяхно име и сега може да бъде сезирана Агенция за закрила на детето.
– В член 3 създадената нова алинея 3 е „актовете по ал.1 и 2 може да се извършват чрез действие или бездействие“. Аз не мога да си представя как може да се извърши акт на домашно насилие чрез бездействие. Нещо повече – вносителите на законопроекта си нямат на идея, че по смисъла на закона наказуем е и опита за домашно насилие. Тогава се получава абсурдната ситуация по този законопроект, да е възможно опит за бездействие, да представлява акт на домашно насилие, съответно да бъде наказаум. Като практикуващ адвокат не мисля, че е възможно да се опише какво представлява „опит за бездействие“ като форма на акт на насилие.
– Законодателите са се опитали да заблудят обществеността, че посочват някакви нови мерки за защита от домашно насилие. Но по същество техният законопроект не въвежда никакви по-различни работещи мерки за защита от домашно насилие, като отбелязвам два момента в изброените от ДБ:
– 1. Да не общува по никакъв начин с пострадалия: Невъзможно е реално да се контролира това с оглед днешните развити технологии.
– 2. Да не се издава разрешителното за снабдяване с оръжие, боеприпаси или пиротехнически материали на лицето, обявено от съда за домашен насилник: Това е неработещо предложение; би трябвало при установен акт за насилие вместо това да се ОТНЕМА едно вече придобито разрешително (с цел да се отнемат евентуално притежавани такива оръжия и/или боеприпаси), вместо да се отказва издаване на такова, ако някога бъде заявено.
Показателно, че вносителите от Демократична България не се интересуват от защитата срещу домашно насилие е липсата на съкращаване на сроковете за провеждане на производството по защита пред съда. Така например в член 9 не са уредили по-кратък срок за производството по този закон пред първата инстанция.
Нещо повече, въвели са по-дълъг срок за подаване на молба за защита до съда. Сегашният едномесечен срок го заменят с тримесечен. Но е безмислено да се въвежда по-дълъг тримесечен срок за подаване на молба за домашно насилие. Законодателят е предвидил в момента едномесечен срок от акта на домашно насилие, за да може да се осигури бърза защита за пострадалото лице, в случай, че то прояви инициаитива да потърси защита. Увеличаване на срока, в рамките на който то да има възможност да подава такава молба само създава възможнсот за изнудване и други злоупотреби.
В тази насока за мен непонятно е положителното становище на министерството на правосъдието, според което се осигурявала бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие лица, и даже се улеснявал достъпът до правосъдие (досега нямаме проблем с достъпа до правосъдие, доколкото всяко лице, пострадало от домашно насилие, може да подаде молба до съда). Оптимизирало се и се усъвършенствало съдебното производство за налагане мерки за защита от дом.насилие в посока на бързина. Тези констатации от страна на министерството издават явно непознаване както на настоящия съдебен процес в тази му част, така и ефектите от тези предложени законодателни изменения.
Създаваната със законопроекта възможност за последваща незабавна заповед за т.нар. временна защита по същото дело, от същия акт на насилие, след като веднъж тя вече е отказана, е непонятна. Нещото, което вносителите не знаят е, че декларацията, въз основа на която се издава заповедта за незабавна защита се ползва с доказателствена сила в процеса за посочените в нея обстоятелства и съдът е длъжен да претегли дали това се подкрепя от останалите събрани доказателства в процеса. Тогава възниква въпросът, колко декларации по едно и също дело ще подава молителят, щом му се дава възможност да поиска още и още пъти издаване на заповед за незабавна временна защита. Може би са имали предвид, ако в хода на делото се съберат допълнителни доказателства, сочещи на извършен акт на домашно насилие; но е следвало да посочат ясно законодателната си идея и тя да не бъде тълкувана разширително.
Както посочих по-горе, с този законопроект се цели да се дадат права на грантаджийските НПО-та да се намесят в образователния процес и в прилагането на политиките срещу случаите на домашно насилие. Така в чл.6а ал.5 се дава едно опасно право на НПО-та да имат глас относно формирането, прилагането и оценяването на политики от страна на държавата. Това разбира се е неразривно свързано с финансиране от държавния бюджет, тоест от парите на българските данъкоплатци. Затова вносителите са посочили в чл.6 б, ал.1 , т.15, че т.нар. Национален съвет одобрява процедурите по превенция за домашно насилие и за контрол за изпълнение на договора за финансиране. Като тук става дума именно за финансиране на НПО-тата, предоставящи специализирани услуги.
След дебата, който ние от Възраждане предизвикахме, в който изразходихме полагащите ни се по правилник общо 21 минути, считам, че със своите съществени и конкретни изказвания успяхме да убедим мнозинството от народните представители да отхвърлят този лобистки законопроект. Той бе подкрепен само от ДБ, ПП и ДПС и не бе приет на първо гласуване, което означава, че не може да бъде внесен отново в рамките на този парламент. В заключение, за яснота посочвам и конкретните разпоредби на отхвърленият законопроект на Демократична България (с мои бележки в скоби):
– Чл.1,ал.1,т.4. Този закон урежда програмите за превенцията и СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ УСЛУГИ за предоставяне на подкрепа (от НПО-та)…
– Чл.6а,ал.5. В състава на Националния съвет се включват представители на ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА с нестопанска цел (НПО-та), които осъществяват дейност по превенция и защита, с ПРАВО НА ГЛАС относно формулирането, прилагането и оценяването на политики…“
– Чл.6б, ал.9. Условита и редът за изборът на ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА с нестопанска цел (НПО-та) по ал.5 се определят с правилника по ал.8.
– Чл.6б, ал.1 т.15. Националният съвет одобрява процедурите по подбор на дейностите, ФИНАНСИРАНИ по реда на чл.6е, ал.6 за превенция на домашното насилие и СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ УСЛУГИ (на НПО-та) за защита от домашно насилие и осъществява контрол за изпълнение на условията по договора за ФИНАНСИРАНЕ (на НПО-та).
– Чл.6е, ал.6. Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на МС се определят средства за ФИНАНСИРАНЕ на ЛИЦАТА по ал.3 – органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и местната администрация и ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (НПО-та), които работят за превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск…, за изработване и изпълнение на подготовка и одобряване на ПРОГРАМИ В УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ…(от НПО-та)
– Чл.6е, ал.7. Процедурите по избор на ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА (НПО-та), които осъществяват превенция срещу домашно насилие, условията и редът за ФИНАНСИРАНЕТО (на НПО-та), се определят в правилника за прилагане на закона.