През 2022г. имаше две сериозни наводнения – едно през месец юни в община Вършец, и друго, доста по-мащабно, в регионите на общините Карлово и Марица. Справянето с последиците от тези наводнения включва и необходимост от залесяване на противоерозионни гори, които да предпазват вече увредените региони от нови подобни природни бедствия. Затова по реда на парламентарния контрол зададох въпрос към ресорния служебен министър Явор какви мерки са били предприети в тази насока:
Уважаеми министър Гечев, през лятото и есента на 2022 г. имаше две сериозни наводнения. Наводнението от средата на месец юни в община Вършец, унищожително, инфраструктура – няколко пешеходни моста, части от корекцията на река Ботуня и така нататък и частично увреден междуградски път в района на прохода Петрохан, както и наводнението в началото на месец септември, причинено от обилните дъждове в района на общините Карлово и Марица, което доведе до значителни щети на горските територии – държавна собственост в тези райони. На много медийни материали от тези две наводнения се виждаха довлечени с придошлите води нарязани дървета и дървени трупи, някои, от които даже и маркирани, изкоренени цели дървета, донесена земна маса и така нататък.
Както знаем, за противодействие на природните опустошителни сили изпълнителната власт извършва засаждане на горски насаждения, които да защитават териториите от ерозия и порой, както и съответни съоръжения, които да препятстват тези процеси, включително и извършване на почистване на корекциите на реките и залесяването на техните брегове с дървета, които да препятстват ерозията. Справянето с последиците от тези наводнения в горските територии е изключително важно с оглед предотвратяване на бъдещи или повторни природни бедствия.
Затова Ви задавам следния въпрос: Каква е площта на създадените през 2021 – 2022 г. гори за защита от ерозия и порой, както и броят и видът на новоизградените за този период съоръжения и в контекста на поройните дъждове в община Вършец и района на прохода Петрохан през месец юни 2022 г., както и общините Карлово и Марица през месец септември 2022 г. и начина на стопанисване на горските територии? Предприети ли са вече действия в тези райони по реда на чл. 99 от Закона за горите за рекултивиране на нарушени терени? Ако са, от кого са били предприети?
Отговор от министър Явор Гечев: Уважаеми господин Петров, ще мога да отговоря на въпроса само в рамките на компетенциите на Министерството на земеделието, защото имаше доста други препратки. Не че не мога, но просто няма да е редно.
За защита на склоновите земи и хидрографската система срещу ерозия и порой основно се прилагат противоерозионно залесяване, една от основните цели на които е ограничаване на деградацията на почвите, контролиране на ерозионните и свлачищните процеси, запазване на качеството на земите и подобряване на водния баланс. Ето защо ежегодно около 30% от извършваното залесяване е с противоерозионна цел. Конкретно за общините Вършец, Карлово и Клисура, споменати във Вашия въпрос, и взетите мерки за преодоляване на последствията в горските територии след наводненията тази година в тези общини Ви уведомявам за следното: В резултат на проливните валежи и обявеното частично бедствено положение на територията на община Вършец са констатирани щети върху горската пътна инфраструктура в района на дейността на Държавно горско стопанство „Берковица“ и териториалното поделение на Северозападното държавно предприятие в град Враца, като няма установени повреди върху дървоустоите и насажденията.
През 2021-а и 2022 г. в горските територии, държавна собственост на община Вършец, попадащи в обхвата на горското стопанство, няма създадени гори и новоизградени едроразмерни съоръжения за защита от ерозия и порой, тъй като такива не са предвидени в действащите горскостопански планове. Извършваните периодично наблюдения от месец юни 2022 г. също не констатират наличие на ерозионни процеси и поройни водни течения в горските територии на община Вършец. Отделно Държавното горско стопанство – Берковица, извършва подробен мониторинг на речните корита и водосбори на горските територии. Деретата и речните корита, при които има опасност от развитие на ерозионни процеси, се поддържат чисти от повалени стъбла и храстовидна растителност. Във връзка с наводнението от месец септември 2022 г. на териториите на община Карлово и община Клисура в периода от 12 до 23 септември са извършени съвместни проверки на Държавното горско стопанство – Карлово, за землищата на Каравелово, Богдан, Държавното горско стопанство – Клисура, за землищата Слатина, Клисура и Столетово от служители на Изпълнителната агенция по горите, Регионална дирекция по горите – Пловдив, Южноцентралното предприятие – град Смолян, Държавното горско стопанство – Карлово, Държавното горско стопанство – Клисура. Общият брой на съвместните проверки е 21, като са проверени 131 насаждения в района на дейността на двете горски стопанства с участието на над 45 служители на различните структури. Съгласно становището на Института по горите към БАН основната причина за наводненията в селата Каравелово, Богдан и Слатина е количеството валежи, паднали на 2 и 3 септември, които по официални данни на Националния институт по метрология и хидрология, филиал Пловдив, са с общо количество не по-малко от 210 л на квадратен метър за периода.
Най-силни повреди са наблюдавани по най-скупени пълнодървесни с най-висок запас и липса на ползване гори. В тях под действието на тежестта на дървостоя и при наличието на обилна водна възглавница под основната скала са отключени свлачищни процеси, които дават началото на наводнението в долната част на водосборите и района на бедствието.
През 2021-а и 2022 г. в горските територии, държавна собственост на община Карлово, които се стопанисват от Държавно горско стопанство – Карлово, и Държавно горско стопанство – Клисура, не са извършени противоерозионни залесявания. Залесяванията с цел защита от ерозия и порой от обща площ от 245,3 дка се извършени в горските територии на община Марица, намиращи се в обхвата на Държавно горско стопанство – Пловдив, 194,5 дка, и Държавно ловно стопанство – Тракия, 50,8 дка.
На територията на община Карлово, в района на дейност на Държавно горско стопанство – Карлово, за периода 2021 – 2022 г. има изградено едроразмерно противоерозионно техникоукрепвателно съоръжение – бараж, със стоманенобетонна конструкция. В останалите територии на Държавно горско стопанство – Клисура, Държавно горско стопанство – Пловдив, и Държавно ловно стопанство – Тракия, няма новоизградени съоръжения за посочения период. При извършване на проверки е установено цялостно изземване на профила на деретата на водосбора, с оглед на което с писмо от 28 септември от ресорния заместник-министър на земеделието са дадени указания на директора на Южноцентралното държавно предприятие – град Смолян, за извършване оценка на последиците от наводненията върху поройните водосбори и степента на ерозиране в района на засегнатите общини. Въз основа на тази оценка ще се изготви също технически проект или програма за защита на същите тези засегнати територии от ерозия.
Отделно със заповед на 25 октомври на директора на Регионална дирекция по горите е разрешено в Държавно горско стопанство – Карлово, извършването на основен ремонт и техническо укрепване на съоръженията за борба с ерозията и поройните баражи на главното течение на пороя на Голямата река в землището на село Климент, община Карлово, със срок за изпълнение 30 ноември 2022 г. Благодаря Ви.
Моя реплика: Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за подробния отговор. Аз се запознах с данните на становището от БАН и бих желал само да насоча два момента към Вашето внимание:
– Притеснява ме квалификацията на лицата, които се направили проучването от страна на БАН, защото според публичните регистри на БАН това са представители по горска ентомология, фитопатология и орнитофауна. И за мен възниква въпросът как специалисти, които разбират от насекоми, болестите по растенията и от ловни видове, изведнъж се оказват експерти по свлачищни процеси по горските територии и по формиране на водна възглавница над основната скала в тези райони?!
– На следващо място, според мен не би трябвало да се приема като становище меродавно за нас по отношение на случилото се, при положение че негов обект са били само три подотдела от горски насаждения с площ от около общо 40 хектара, при обща площ на водосборите в Карловско над 10 000 хектара. Затова тези данни, поне у мен, будят съмнение по отношение на тяхната представителност и експертиза, като бих си позволил все пак да Ви препоръчам, тъй като тези гори в района на Карлово са създадени предимно с противоерозионни цели, следващият път да бъдат ангажирани специалисти, наистина имащи подходяща тясна квалификация и експертиза, които да са запознати в детайли с изискванията на условията и реда за провеждане на борба с ерозията и свлачищата в горския фонд, както и със строежа на укрепителни съоръжения, които и Вие споменахте във Вашия отговор, кореспондиращи с нормативната уредба в горите. И на последно място, господин Министър, имайки предвид големите финансови постъпления в държавните горски предприятия през настоящата година – и тук ще си позволя да Ви опонирам, казахте, че в Североизточното горско предприятие няма достатъчно средства, но в същия момент в Северозападното тече до 9 ноември обществена поръчка за 70 нови джипа на обща стойност 5,2 млн. лв., без ДДС – с други думи, по 75 хил. лв. на джип, и харченето на средства от тези предприятия, основно за работна заплата, нови автомобили – като този пример, и погасяване на разходи за ловни дейности, според мен, не следва да е сред основните дейности на Министерството в настоящия момент и също така би будило съмнения за корупция и разпределение на парите от горите и самите гори по схема, подобна на тази в земеделието, а именно на един олигархичен принцип за задоволяване на финансовите и собствените нужди на шепа облагодетелствани хора.
Все пак обаче, господин Служебен министър, тъй като не можем на Вас да възлагаме за вина подобни дейности и обстоятелства, случили се в повечето случаи преди Вие да встъпите в длъжност като служебен министър, аз се надявам Вие да направите необходимото за пресичане на подобни съмнения в обществото. Благодаря отново за пространния отговор.
Дуплика от министър Явор Гечев: Тъй като информацията е много обстойна, аз съм Ви подготвил допълнително и малко писмени данни. В рамките на шегата, аз бих бил доста по-щастлив служебен министър, ако горите и храните бяха отишли в Министерския съвет, както беше предвидено. Трагедията в Карлово е сериозна. Аз лично няколко пъти ходих на място, просто наистина там колосалните валежи са били наистина колосални. В нормално време противоерозионните пояси, тоест 15-метровите зони около деретата, би трябвало да свършат работа.
Но това, което видяхме там на място, е поголовно, тоест целият склон го няма. Тоест тези ерозионни процеси са тръгнали по целия склон – 15 м от лявата и дясната страна на дерето просто няма нищо. Няма къде да се засадят даже нови дървета. Тоест там наистина е налице сто или двестагодишна вълна, която, за съжаление, няма нищо като предпазване под нея. В съседното село, което има язовир, няма щети, тоест първата вълна е била поета. Може би трябва да си преосмислим малко политиката изобщо като държава, защото повредените мостове, повлечените трупи на практика са ги разрушили. Няма откъде да минат, по-тесни са колоните, които са. Така че ние предвиждаме редица неща в тази връзка, включително – да, тази година в едно от горските предприятия, има по-големи парични постъпления заради цените, включително на дървесината. Това е и идеята. Искаме да прехвърлим допълнителни средства, макар че не е най-специфичната дейност на горските предприятия по отношение на, как да кажа, правенето на просеки за „Гранична полиция“, но това е решението на Министерския съвет. Умишлено е такова, за да може държавата наистина да прави всичко едновременно. Затова ще има и прехвърляне на средства.
От тази гледна точка, може би и заради тези неща, трябва да се направят и редица други обследвания. Ние имаме заснемане и със съвременни дронови технологии, които…Може би на допълнителна среща, ако пожелаете, в Министерството на земеделието бихме дали повече информация. Иначе – да, нужни са изменения на законите. Това, което констатирам, е, че има редица нарушения – не нарушения, ами слабости в законодателството, които се надявам това Народно събрание да реши. И Ви каня на допълнителна среща за повече информация, защото е прекалено много.